В последните години се наблюдава нарастваща страст към английската писателка от епохата на Регентството, Джейн Остин (Jane Austen). Тази страст, която започна в академичните среди, бързо излезе извън тях и достигна до широката публика. Персонажи като мистър Дарси, известната леля Джейн, клубове и марки, свързани с нея, са част от така наречената Остин мания. Джейн Остин е автор на "Гордост и предразсъдъци", роман, който е претърпял безброй адаптации за кино и телевизия, както и пародии, включително и по-необичайни, като "Гордост и предразсъдъци: зомбита".

Младите жени на XXI век избраха мистър Дарси за идеалния мъж, игнорирайки явния мачизъм, който той представлява. Интересът към Остин, наричана от феновете "леля Джейн", е нараснал до такава степен, че се създадоха клубове и асоциации, свързани с нея, а дори и модни марки и литературни пътувания. През 2025 година ще се отбележат 250 години от рождението на Остин с множество тържества, което е почти като канонизация.

Шестте романа на Остин разказват историите на млади жени, чиято основна цел е бракът, представен по не романтичен начин. Тийнейджърки, които действат като генерали в една война, в която целта е богатият и млад мъж. Въпреки че в тях има елементи на феминизъм, положението на жените остава унизително. Жените в романите на Остин приличат на хитри слуги от комедиите на Плавт, които развиват своята интелигентност, за да оцелеят. Животът на жените не е бил различен. Тези, които не се омъжвали, като вероятно е била и скромната Мери, най-малко значимата от сестрите Бенет, живеели на гърба на роднините. А другите! Красивите, хитрите и богатите водели своите любовни битки с голямо умение, знаейки, че на карта е поставен техният живот.

Въпреки всичко, диалозите в романите са блестящи, но само до известна степен. Персонажи като Ема и Елизабет са остроумни и добри познавачки на салонното изкуство, но какво могат да предложат, освен себе си, в свят, в който мъжете не ценят интелигентността на жените? Един свят, който би могъл да не интересува една жена от XXI век, поне в Западния свят. Ема изглежда като история за сватбен агент, който не осъзнава собствената си самота, а жените на Остин изглежда, че обръщат повече внимание на щастието на другите, отколкото на своето собствено.

Романът "Абатството Нортанджър", смятан за най-недооценяваната творба на Остин и най-добрата, разказва историята на момиче, което е спасено навреме от съдбата на Бовари. Но защо всъщност толкова голям успех? Въпросът остава. Великобритания е страна с много велики писателки; защо именно Джейн Остин, която дори е удостоена с "Меридиан Мондодори", чест, която я поставя сред класиките? Други авторки като Бронте, Джордж Елиът и преди тях Радклиф са имали успех в Италия, но не по толкова фанатичен начин.

Отговорът на този въпрос е сложен. Рекламната кампания е била ефективна, но не е достатъчна, за да обясни глобалния успех. Въпреки че наскоро се публикуват произведенията на Гаскел, авторка, която доскоро беше забравена, не е имало подобен медиен шум. Какво прави Джейн Остин толкова привлекателна за жени от всякакъв социален статус? На мое мнение, именно невероятността на сюжетите в нашия век е тайната: доброто възпитание, баловете, подреденият (на пръв поглед) живот, в контекста на сложността на нашето съвремие, правят романите на Остин толкова привлекателни за нас, жените от XXI век. Може би идеята за епоха без конфликти, за любов, която не е прекалено страстна, и за брак, който решава проблемите, е това, което ни привлича.